Медената билка Стевия

Медената билка Стевия!

Какво е стевия? Защо: Медената билка стевия?

Стевия /Stevia Rebaudiana Bertoni/ е името на тревист полухраст с прости листа, малки бели цветове и силно разклонена, добре развита коренова система. Стевия произхожда от Южна Америка и вирее в условията на влажния субтропичен климат на областта, в която се намират днешен Парагвай и граничните райони на Бразилия. Тя е многогодишно растение от сем. Астроцветни, което в естествено състояние достига до 60- 80 см. височина.

От векове, индианците от племето „гуарани” са използвали стевия като подсладител. Достатъчно било да добавят няколко листа от стевия в напитките си и те ставали удивително сладки. Гуараните нарекли тази трева “ка-а-хе-е”, което в превод означава “сладка трева” или “медени листа”. От там и Медената билка стевия!

За първи път стевия е открита и описана, за западната наука, през 1899г. от южно- американския учен натуралист М. С. Бертони (Moisés Santiago Bertoni), като Eupatorium Rebaudianum Bertoni. През 1905г. станало ясно, че растението принадлежи към рода Stevia, и от тогава носи името Stevia Rebaudiana Bertoni.

КАКВО СЪДЪРЖА СТЕВИЯ?

През последващите години са правени различни, но сравнително малко и ограничени изследвания върху стевия, докато се стига до 1931г., когато двама френски химици успяват да изолират гликозидите, които дават на стевията сладкия й вкус. Тези съединения, наречени стевиозид и ребаудиозид, са между 250 и 300 пъти по- сладки от захарта, топлоустойчиви и рН- стабилни, а и не подлежат на ферментация.

КОЛКО ПОЗНАТА БИЛКА Е СТЕВИЯ?

В България, за съжаление, медената билка стевия е все още сравнително непозната. Предстои това да се промени, убедени сме!

По света, стевия набира изключителна популярност в нач. на 70- те години на XX в., когато служител от Министерството на селското и горско стопанство на Япония донася семената на растението в родината си. Започва масовото й отглеждане, а паралелно с това и задълбоченото и изучаване в над 60 лаборатории на селскостопански, медицински и други научно- изследователски учреждения в Япония. В резултат на това, японците разработват нов метод за извличане на гликозидите, а през осемдесетте години Япония вече използва 90% от световния добив на стевия.

Интересът на Япония служи като катализатор, след което започва бързото интродуциране на стевия в различни части на света: Южна  Корея, Китай, Тайланд, САЩ, Тайван, Сингапур, Канада, Израел, бившият Съветски Съюз. В началото на 80-те години в Русия, Украйна и Казахстан започва масово отглеждане на стевия в плантации, в следствие на задълбочените научни изследвания, както за получаването на нови сортове, така и заради лечебно-профилактичните свойства на растението. В руските научни среди, стевия за първи път е класифицирана като растение- адаптоген. След аварията в Чернобил, стевия е използвана за лечение и профилактика на пострадалите от аварията, освен това е била и част от рациона на подводничари и космонавти, както и на управляващия елит.

В САЩ, стевия става популярна през осемдесетте години на миналия век, но статусът й остава неясен до 1991г., когато FDA официално я забранява. Независимо, че официално не е одобрен, от 1997 г. стевиозида е приет за подсладител в американската армия. В резултат на редовната му употреба американските военни лекари констатирали рязко намаление на заболяванията в армията независимо от капризите на времето, а възстановяването на войниците след тежки физически и психически травми ставали в много кратки срокове.

Точно преди да се забрани билката в САЩ, през 1990 г. в Китай се провежда IX симпозиум по проблемите на захарния диабет. Там стевията получава златен медал като едно от най- ценните растения, които способстват за повишаване нивото на биоенергийни възможности на човека и позволяват да води активен живот до дълбоки старини.

През 2008 г. FDA, разрешава употребата на стевиозид за подсладител!

Считано от 02.12.2011 стевиолгликозидите, които са основната сладка субстанция на стевията, могат да бъдат използвани в храни и напитки в целия Европейски съюз.