Какво е стевията
Стевия /Stevia Rebaudiana Bertoni/ е името на тревист полухраст с прости листа, малки бели цветове и силно разклонена, добре развита коренова система. Произхожда от Южна Америка и вирее в условията на влажния субтропичен климат на областта, в която се намират днешен Парагвай и граничните райони на Бразилия. Тя е многогодишно растение от сем. Астроцветни, което в естествено състояние достига до 60- 80 см. височина.

За първи път стевия е открита и описана, за западната наука, през 1899г. от южно- американския учен натуралист М. С. Бертони (Moisés Santiago Bertoni), като Eupatorium Rebaudianum Bertoni. През 1905г. станало ясно, че растението принадлежи към рода Stevia, и от тогава носи името Stevia Rebaudiana Bertoni.
Стевия набира изключителна популярност в нач. на 70- те години на XX в., когато Япония започва масовото й отглеждане, а паралелно с това и задълбоченото и изучаване в над 60 лаборатории на селскостопански, медицински и други научно- изследователски учреждения.
В резултат на това, японците разработват нов метод за извличане на гликозидите, а през осемдесетте години Япония вече използва 90% от световния добив на растението.
Интересът на Япония служи като катализатор, след което започва бързото интродуциране на стевия в различни части на света: Южна Корея, Китай, Тайланд, САЩ, Тайван, Сингапур, Канада, Израел, бившият Съветски Съюз. В началото на 80-те години в Русия, Украйна и Казахстан започва масово отглеждане в плантации, в следствие на задълбочените научни изследвания, както за получаването на нови сортове, така и заради лечебно-профилактичните свойства на растението. В руските научни среди, стевия за първи път е класифицирана като растение- адаптоген. След аварията в Чернобил, медената билка е използвана за лечение и профилактика на пострадалите от аварията, освен това е била и част от рациона на подводничари и космонавти, както и на управляващия елит.




